Предприемчиви българи от миналото. Хаджи Христо Рачков от Габрово

Габрово около 1870 г., гравюра на Феликс Каниц
Снимка: http://retrobulgaria.com/

Поредицата от блог статии, която започва с настоящия разказ за хаджи Христо Рачков от Габрово, има за цел да запознае читателите с предприемчивите българи от миналото и ролята, която те играят в различните исторически епохи.

Именно предприемаческият дух и стопанската активност, демонстрирани от редица наши сънародници през годините, са движещата сила, която стои зад прехода от една епоха към друга. Поради тази причина темата е толкова актуална и днес.

Нека сега се пренесем във втората половина на XVIII в. в град Габрово.
Тогава в къщата на Рачо Петров – слаб, богобоязлив, добър и тих човек и жена му Мария – едра, добре развита и мъжкар-жена се родило първото от 9-те им деца. Това бил Христо Рачков.

Като юноша Христо се отличавал със своята любознателност, разговорливост и храброст. Срещу нападенията над града от разбойнически банди, Христо винаги бил пръв в редиците на защитниците. Обичал да се облича хубаво, да язди хранен кон и да носи добро оръжие, а голямата му страст била търговията[1].

Първите си стъпки в търговско-предприемаческата дейност хаджи Христо направил с малко количество коприна, която пренесъл пеша от Габрово към река Дунав.

В онези смутни времена за такова начинание се е изисквала голяма смелост. Стигнал до реката, хаджи Христо демонстрирал своя търговски нюх. Там той изискал от руските търговци, на които продал коприната, да му платят със златни руски монети, които после обменил в Търново при много изгодна цена. Благодарение на този свой ход, той успял да удвои печалбата си и ако по време на първото си ходене до река Дунав е носел коприна за около 50 гроша, то при второто е бил с коприна за около 100 гроша.

Хаджи Христо повторил същата процедурата няколко пъти докато не се замогнал достатъчно, че да започне да разчита на посредници.

През годините той успял да натрупа значително богатство и да разшири търговската си дейност, като освен с коприната, която заемала възлово място в цялостната му стопанска активност, търгувал със 122 вида стоки на пазари като Цариград, Букурещ, Москва. Хаджи Христо – търговец, кредитор, сараф[2], арендатор е може би един от най-добрите примери за образа на ранновъзрожденския предприемач.

Хора като хаджи Христо се превръщат в ядро на формиращата се възрожденска буржоазия[3], а от там и в носители на промяната. Обръщайки се към миналото, можем да осъзнаем колко е важно човек да действа. Всеки един от нас е носител на промяната, стига да повярва и като хаджи Христо прояви смелост и инициативност.


[1] Цончев, П. Из стопанското минало на Габрово. София: Колонел, 1996, с. 596

[2] Сараф – човек, който се занимава с обмен на валута (бел. на авт.)

[3] Митев, П.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *