На първото SIStory за 2016-та гост-лектор беше един от най-успешните ни предприемачи Ивайло Пенчев, който в рамките на час и половина стоеше пред погледите на препълнената аула на СУ „Св.Климент Охридски“ и не просто вдъхновяваше публиката, но и искрено я забавляваше с личните си истории и прословутото си чувство за хумор.
Въпреки че преди лекцията беше пътувал 28 часа из цялото земно кълбо, и предварително се извини на всички ни, Ивайло ни зареди с много положителни емоции и мъдри мисли, над които да размишляваме след края на събитието. Той ни обеща, че ще разкаже накратко историята си, но още от самото начало искаше да общува с публиката и да отговаря на въпросите на всеки желаещ. Така познатият формат на SIStory се промени по естествен начин и се превърна в диалог между него и хората (неслучайно го наричат иноватор).
Първи стъпки в предприемачеството
Ивайло е роден в Търново, завършил е математическа гимназия и никога не си е помислял, че един ден ще стане предприемач, защото това, с което винаги е искал да се занимава е физиката. Когато завършва гимназия, се записва да учи физика в СУ „Св. Клемент Охридски“ и се амбицира да бъде най-добрият сред випуска си и да изкарва само отлични оценки. В един момент заради много обстоятелства като кризата и това, че трябва да работи, за да завърши, решава да прекрати обучението си за една година, докато финансово стабилизира нещата, и след това да продължи, но както каза той „Тази една година никога не дойде.“ През това време заедно с няколко приятели създават първата си компания – Екстрапак ООД за чанти и опаковки, която бързо се превръща във водещ лидер на българския пазар и това само с начален капитал от 500 долара, които всеки сам инвестира, и поредица от кредити (с много високи лихви). Той се шегува, че след това „Богатството ми допадна и от тук насетне исках така да изкарвам парите си.“.
Така и стигаме до основаването на Walltopia преди 18 години с още двама приятели, защото самите те са любители катерачи и решават да създадат бизнес, който на тях им е интересен. Купуват си първата машина и стартират работата по разработването на стена. След като имат готов продукт започват да обикалят по панаири, свързани с тази индустрия, и да търсят някого, който да повярва в идеята им. Ивайло сподели, че през първите 5 години той и екипът му се сблъскват с много препятствия като например това българи да се опитват да наложат бранд извън границите на страната. Първите им пазари са в Унгария и Австрия, където всички са скептично настроени към тях: „Да убедиш друг народ, че си по-добър от тях е много трудно, а ние сме по-добри от всички!“ и така с много упоритост и търпение продължават в търсенето на успеха, който ги води до Америка.
Налагане на бранда в чужбина
Въпрос от публиката го кара да започне да разказва за преживяното там, а именно как успява да се справи с българската бюрокрация: „Бюрокрацията е тежка навсякъде, а ние трябва да се съобразяваме с всички процедури, които строителството изисква, работейки в 50 страни. В България бюрокрацията далеч не е най-тежката.“. И тук Ивайло ни дава пример с инситуциите в Лос Анджелис, където са им казали, че за да удобрят продукта им и заводите, в които произвеждат да са сартифицирани, трябва да изчакат повече от две години, а както самият той казва „В тази посттехнологична ера, за да правиш успешен бизнес трябва да си много бърз.“ и избират начин, при който американски инспектори трябва да дойдат в България и накрая всичко това има струва повече от 150 000 долара. „Много трудно се пробива там, но като пробиеш един път, хората са широкоскроени.“ и тук той посъветва, ако имат възможност, младите предприемачи да изберат американския пазар при стартиране на бизнеса си.
Двигателят на една компания
След този тип истории последваха още много въпроси от страна на публиката, сред които до каква степен адаптира подхода си спрямо различната аудитория, с която разговаря, а Ивайло отговори кратко и ясно „Не съм се променил, трудно се адаптирам, но винаги уважавам хората!“. Точно хората са нещото, за което предприемачът говори почти през цялото време. Според него трябва главно да се инвестира в човешкия капитал „За да стоят компаниите на върха трябва да се инвестира в хора! Ние постоянно инвестираме в хора.“ Дори и на въпроса къде вижда най-големи предизвикателства за растеж, той отново намеси екипа: „От страна на предизвикателства винаги е важно да си най-добрият. Предизвикателствата са и в екипа. Когато компанията се разраства, трябва да я структурираш по правилния начин, да има вътрешна конструктивна конкуренция, в компанията да има достатъчно мотивирани хора.“ Според Ивайло разликата между неговата компания и конкуренцията е, че: „Нашите хора са най-готините, много са амбицирани и гладни, гладни в смисъла на „гладни за успех. Хората правят разликата!“ И тук той продължи да разсъждава за лидерските позиции в една компания, които трябва да водят екипа „Аз съм консервативен във възгледите си, смятам, че светът се дели на два типа хора – амбициозните (лидерите), с идеите и силното желание да вървят напред, а другият тип са последователите. Съотношението в една компания трябва да е между няколко лидера и много последователи. Група без лидери дори и да са само много умни хора е аморфна маса. Компания без лидер нищо не може да направи.“
Финансиране на млади компании
Един от последните въпроси беше как младите предприемачи да се ориентират при намирането на финанси, а Ивайло отговори „ В момента намирането на капитал е по-лесно отвсякога. При мен беше много по-трудно заради времето, в което стартирах. Сега има фондове като например българските Eleven и LAUNCHub. Ако човек е надежден, пари има. Aко искаш да правиш бизнес, имаш хубава идея и си търпелив, ще стане. Търпение трябва! На мен нито една компания не ми се е получавала за по-малко от 5 години, затова вяра, търпение и хъс. Мисля, че младите имат едно усещане, че като си намерил инвеститори и си успял, но това съвсем не е така. Проблемът идва от там, че когато началото е много лесно, хората губят енергия. Но реално до успяването има още много – когато започнете да имате устойчиви печалби, тогава има успех.“ В този ред на мисли го попитаха дали има лек срещу мързела, а отговорът се състоя само от една дума: „Глад!“.
Българската стартъп екосистема
Ето как Ивайло завърши разговора, когато накрая на събитието го попитаха какво мисли за българската стартъп екосистема: „Радвам се, защото на света му липсват предприемачи. В момента парите не струват почти нищо и банките нямат на кого да дадат парите си – няма достатъчно предприемачи, а те са единствените хора, които движат света напред. Всички успели хора са много отговорни! Истинските предприемачи са отговорни хора и когато те станат ролеви модели, всичко ще започне да се нарежда. А всичко, което се случва с българското предприемачеството, е много позитивно. Браво на организации като Start It Smart за това, че успяват. В началото и на тях не вярвах, но вече толкова време помагат на екосистемата и постигат нещо достойно за адмирации.“.
ОЩЕ СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО
ВИДЕО
ИНТЕРВЮ С ПУБЛИКАТА