Интервю със Зорница Томова

В новата рубрика на блога ни, чрез кратки интервюта, ще представяме членовете на Start It Smart на нашите читатели. По този начин ще имате възможност да се запознаете с нас, с това какви сме и какво правим в клуба и извън него. Честта да бъде първи гост в рубриката ни се пада на усмихнатата Зорница Томова.

Зори е член на Start It Smart от една година, като в момента отговаря за иновациите, счетоводството и bincub8 – проектът за взаимопомощ на стартъпите в клуба. Завършила е „Стопанско управление” в Софийския университет, а след това магистратура „Управление на инженерен бизнес” в Университета в Уоруик, Великобритания, където е била първенец на випуска. Можете да я срещнете на най-оживените събития и на малки задушевни събирания с музиканти. Или пък по улиците в София, където изминава по 12 километра всеки ден. На поход някъде из планините, а понякога и на стоп из Европа.В останалото време работи върху своя бизнес „42 IDEAS”. Обича приятелите си, хубавите хора, лудите идеи, готината музика и книгите, които правят света по-голям.


-Би ли описала себе си в три изречения?
Аз съм от онези, които обичат да описват нещата в повече от три изречения – обичам сложността на света и смятам, че в нея се крие неговата красота. Адски много вярвам в хората и в това, че всеки носи в себе си множество скъпоценни камъчета, които блестят по свой уникален начин, стига да му позволиш да ти ги покаже. Бих казала, че съм ‘нещотърсач’ – обожавам новите идеи, новите очи за „старите” неща и всичко различно и нестандартно.

-Учила си в Англия. Ще ни споделиш ли, какво е най-ценното, което научи от времето си прекарано там?
Научих, че за една седмица човек може да научи толкова, колкото не е научил в продължение на години. Формулата е проста – състои се от силен ритник (вече тук е въпрос на избор дали да се изриташ сам или да изчакаш света да го направи вместо теб). Човек се учи и развива истински само когато се сблъска с непознатото, неизвестното, несигурното – онова, което го изкарва от равновесие (което далеч не е в университета или в учебника). Другото е просто трупане на инерция до следващия ритник. Научих и че има един огромен и страхотно пъстър свят извън България, за който не можеш и да подозираш от филмите и екскурзиите наляво-надясно.

-Как и кога точно реши да се занимаваш с предприемачество?
Никога не съм си представяла, че ще стана предприемач – просто трябваше да рискувам, за да мога да се занимавам с това, което обичам! За да завърша дипломната си работа в Англия трябваше да проведа експериментален семинар на тема „Изследване на възможностите за развитие на бизнеса с помощта на „Систематични иновации”. Пуснах предложение към няколко български компании и за късмет получих положителен отговор от всички, та трябваше аз да избирам. Така се озовах пред 10 мениджъра на средно голяма българска машиностроителна компания. След големия шаш в този ден установих две неща – 1. че няма по-страхотно усещане от това да предизвикваш хората да мислят различно и 2. че има бизнес в това. Собственикът на компанията ми каза: „Искам това нещо на въоръжение при нас. Кажете ни как ще стане”. Така се роди „предприемачът” в мен, а малко по-късно и компанията „42 IDEAS”.

-Ще ни разкажеш ли за “42 IDEAS” ?
42 IDEAS” е първата компания в България, която се занимава с т.нар. Систематични иновации (или ТРИЗ). Нашата мисия е да пробуждаме, вдъхновяваме и помагаме на хората да мислят и правят нещата РАЗЛИЧНО. Правим го като им даваме инструментите, на които разчитат компании като SIEMENS, P&G, Intel, Shell, Bayer, NASA, Google и много други при създаването на иновативни продукти, бизнес подходи и решения. „Специалитетът на нашето заведение” са уъркшопите, в които помагаме на екипи изправени пред конкретно предизвикателство да постигат страхотни резултати заедно. За разлика от традиционния брейнсторминг, при който на случаен принцип пълним една торба с идеи и после я слагаме в ъгъла за изпълнение по-нататък, тук по систематичен начин се развиват силни идеи и се постига екипна ангажираност с изпълнението им. Така шансът за успех се увеличава с между 35 и 70%.

-Как виждаш себе си след 10 години?
Виждам се както и сега – с широко отворени очи за страхотните възможности, които ни предоставя невероятното време, в което живеем. Нямам стремежи да ставам управител на голяма компания или водопад, или пък да имам 5 ферарита, руса секретарка и вила на морето. Виждам себе си като частичка от сбъднатите мечти на другите. Пътуваща. Търсеща. Намираща. Една от картинките, които веднага ми изплуват е компания, голяма колкото музикална група, в която всички правим това, което обичаме най-много и създаваме страхотен звук заедно.

-Ти си един от най-активните и инициативни членове на Start It Smart. От къде научи за нашия клуб и от колко дълго си в него?
В доказателство на твърдението, че най-яките неща не се мечтаят, а се случват, Start It Smart ме връхлетя като товарен влак – появи се изневиделица в живота ми и веднага разбрах, че трябва да се метна на него. Тъкмо се бях върнала от Англия преди около година и Ники Андонов, с който се познавах още от Английската гимназия, ми изпрати покана за работилница на CISCO на тема „Go-to-market Strategy”. Започнах да ходя на срещи на клуба и събития и с всеки изминал ден все повече осъзнавах колко много стойност дава SIS на средата и своите членове и исках да бъда част от това. Без страхотните машинки, от които черпя вдъхновение и мотивация, пътят ми като предприемач щеше да е в пъти по-сив и труден и може би щеше да е приключил вече.

-Ти като предприемач, как оценяваш развитието на предприемачеството в България през последните години?
Ехаааа какъв политически въпрос. С две думи – аз знам, че не знам, за да мога да давам оценка. Има много неща, които остават скрити от погледа ми – хора, които стартират и фалират тихо, без никой да разбере и формират статистики, които можем да търсим в НСИ и от които не можем да извлечем почти нищо освен една-две криви линии. Това, което аз виждам в последната година е стичане на тези хора към една новообразуваща се общност под притегателните сили на фондовете от Jeremie и организации като Start It Smart, StartUp и други. Формира се един организъм, който е много по-жив и истински от която и да е крива линия. Той расте много бързо и набира сили. Вярвам, че в него има потенциал за страхотната промяна, за която много българи са изгубили надежда.

-Доколко образователната система в Англия подкрепя предприемачеството сред студентите там?
И там, както и при нас, предприемачеството е нещо, което се случва навън, докато студентите са в учебната зала и чакат преподавателя да им постави поредната задача. Въпреки това се сещам за три неща, които могат да се заимстват от тях. Първото е научно-изследователската дейност в университетите . Ставайки част от нея, студентите се изправят пред най-новите казуси, които вълнуват бизнеса. Ако успеят да се преборят с неяснотата и нуждата от висока самодисциплина, са в отлична позиция да завъртят нещо ново на базата на натрупаните знания в област, за която пазарът е жаден. Второто са безбройните клубове по интереси и инициативи, които се организират от самите студенти. Там те се учат да действат и да работят заедно още от първата година в университета. Последното са моделите, които в момента се развиват на базата на опита в Станфорд, където вече фокусът си е тясно предприемачески и програмите са пригодени за развитието на специфичните умения, които не се застъпват толкова силно в другите специалности.

-А какво мислиш за българското образование?
Каквото мислят всички – има много проблеми в него. Няма смисъл да повтарям неща, които се чуват навсякъде.

-Можеш ли да дадеш предложение, с което би се покачило нивото му?
Според мен ключът е в това „като ни дават лимони да си направим лимонада”. В България можеш да избираш дали да учиш (и все пак да имаш нормални оценки) и можеш да се измъкваш от час безнаказано. Всички го знаем и сме го правили. Проблемът е, че го осъзнаваме като „минаване между капките”, вместо като възможност. Всъщност, това позволява на младите хора да учат това, което им е интересно (а не онова, което някой някога е преценил, че трябва да се учи) и да започнат да действат на много по-ранна възраст в сравнение с другите страни. Смятам, че ако им се даде още малко свобода и стимул да мислят в тази посока, доста ученици и студенти ще избират да се влеят в икономиката на страната много по-рано и ще се развиват много по-успешно, както вече се вижда в ИТ сферата. Седемнайсет години в класната стая в динамичното време, в което живеем са просто нелепи!

-Ще пожелаеш ли нещо на нашите читатели?
Пожелавам им да не спират да вярват, най-вече в себе си и способността си да променят средата. Живеем в невероятни времена. Докато има и един човек на тази планета, който не вярва в това, има работа за вършене. Давайте да действаме!

One reply on “Интервю със Зорница Томова

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *